След близо един месец отсъствие от града попадам отново в забързаното му ежедневие, което не е съвсем подходящо за обитаващи облаците като мен. Имам да “наваксвам” много пропуснати столични новини, събития, вълнения, ремонти…

Забелязвам поредните нежелани промени – бутнали са още една от старите къщи, които обитаваха пейзажа под балкона. На нейно място ще строят поредния модерен жилищен дом, който може години наред да не успее д открие кандидат-обитатели. Отсякли са и един от кестените при входа. Вярно, че беше изсъхнал. Но така и не мога да свикна със сеченето на дървета. Особено за постигане на наши човешки цели. А и когато след това никой не засажда и нови…

Някак си това (в оригинал) е подходящо и за моето настроение: “…Всичко хубаво си отива заедно с нас…” и както казва Димитри Иванов искам и “…други да видят колко е хубаво, а те няма да го видят такова, каквото то беше тогава, когато си струваше да го видиш…”