pict0016

Ще трябва да се извиня на Рей Бредбъри, че му заех заглавието на романа, но от около месец поне все това ми се върти в главата. Може би съвсем не е случайно, че се опитвах да си намеря книгата още в началото на септември, но всъщност съвсем ненадейно тя сама ми се навря в ръцете (и по-точно ми попадна пред погледа на витрината на една квартална книжарница) едва в края на октомври.

За мен като че ли лятото започна истински тогава, когато за други започва есенното висене по задръствания или новата учебна година. Малко горско-планински пейзажи, после синьото на хоризонта, където морето се слива с небето и краката ти се заравят в мокрия пясък все по-дълбоко с всяка следваща вълна, родопски баирчинки и стръмни картофени ниви, които свършват зад къщичката на баба от приказките и накрая десерта на неискащото да си отиде градско лято с петна от жълти, червени и кафяви листа сред зеленината на парка, гарнирани с по някоя гъба.

Наистина някак тази година лятото се държа до последно и не искаше да се предаде на зимата. Аха да удържим победа над Големия градски часовник и Времето като спрем да ядем сладкиши и… Преди две седмици след маскарада и посещението на Вси Светии пиехме кафе насред зелената трева в двора и събирахме последните слънчеви лъчи с летните си премени, но днес мога да потвърдя усещането от миналата съботно-неделна краеседмична сиеста - есента е тук и дори и на припек вече си мирише на зима. Май е време и за моето Сбогуване с лятото

Как си отива лятото

Есента – шеговита предшественичка на зимата
с тънки пръсти оцветява дървесни корони,
разпилява листа, съчки рони.
Попритваря уста -
духва вятър студен и топлина всяка гони.
От палитрата снежна на бялото
студ заема от зимата.
Цветовете на лятото един подир друг
Жълт. зелен и червен се оттеглят на юг
да остане кафявото.
После бялото с гума изтрива рисунките
Сняг разстила платно
и закрива изложбата.
А творецът отново топи четка стара,
Две-три мазки – започва светът отначало -
Идва Зима…
Експозиция нова пак догодина ще има.

 P.S. Здравей, мой по лятному позабравен блог. Ще се топлим с теб цяла зима край камината.