You are currently browsing the category archive for the ‘Гледна точка’ category.
Случи ли се и на вас?
Едва ли съм била единственият софийски жител (в частност и родител), който по време на вчерашната челопеченска драма е получил предупредително обаждане от информирани роднини и приятели.
Първото обаждане получих около 11ч и съдържанието му беше умерено-тревожно: “…не било съвсем безопасно за деца да са в този момент в София - особено, ако завали…” Източникът беше изключително надежден кадър на някое от министерствата (дори не запомних кое), който се обадил на приятел, а той на друг… и така аз получавам информацията отвътре и все още недостъпна за масите.
По-късно следобед се обадиха още приятели – “много хора ми се обадиха днес, че децата не трябва да остават в София”. Тук вече имаше и друг елемент – масовост на “тайната” информация и може би поради тази причина и тонът вече беше придобил по-категорично звучене.
Не обвинявам никого от обадилите се - оценявам загрижеността на близките си хора, които искаха да ми помогнат, вярвайки, че информацията им е надежда. Аз се замислих над полученото знание, поумувах, почудих се, разсъдих и се възпрях да го споделя. Прекалено много ми заприлича на развален телефон и реших да не генерирам и аз допълнително шум в информационния канал.
Може би факта, че все пак не бях в София от няколко дни ме отдалечи донякъде от драматизма на вчерашните събития и ме дари с хладен и разсъдлив непаникьосан ум. Може би… Но ми се струва, че вина имаше и моето вечно съмнение и желание да си направя собствен анализ. Слава богу, този път тоя инстинкт не ме подведе – радвам се, че поне засега всичко изглежда се размина без предречените “апокалиптични” последствия за жителите на София и региона.
Но изникнаха в главата ми едни мисли – колко лесно човек може да сее паника около себе си. Зададох си въпроса колко сигурен трявба да си в източника на информация, за да си позволиш да го разпространяваш. Ако се върнем на моя пример от вчера – колко работещи родители сред моите приятели можеха да си позволят лукса да зарежат работата си по обед, за да бягат в неизвестна посока от предполагаем отровен облак? Дали щяха да изкарат спокойни деня на бюрото, следейки наред с работата и новините за замърсяването? Паника. Щях да посея поника. (Слава богу, този път необоснована).
Това ми припомни, че съм чела някъде как дори и да може с голяма точност да се правят сеизмографски прогнози и да се определи точно датата на бъдещо земетресение, то все още не е намерено разумно приложение на подобни предсказания именно поради елемента “Паника”. Хората явно така са устроени, че паниката завладява ума и телата им и понякога е самоубийствен съветник. Бягащата тълпата, която стъпква най-слабите и тези, които паднат…
Много хора ще са прави, ако намерят в този “развален телефон” и типично българска напоследък черта да не се вярва на официално разпространяваната информация – демек това е или пропаганда, или лъжа.
Сигурно най-новата българска история дава оправдание за подобна позиция, но аз предпочитам да се придържам към друг принцип – да, чета между редовете на всичко (но умерено) и преди да открия някоя “световна” конспирация се опитвам да си набавя няколко източника на информация. А после идва ред на моя голям инат и съмнение. Но така е, нали съм си опака…
