You are currently browsing the category archive for the ‘Сериозна (съм)’ category.
Изминал е почти цял месец без писане. Имах толкова много идеи да пиша за това и онова - много идеи, които прехвърчат като градски гълъби – кацат за малко, ако има трохи на перваза, а после отлитат нанякъде и почти никога не се връщат. Но… за пореден път животът потегли в своя посока и отнесе натам и моите мисли, моите усилия, моето ежедневие. Приземи ме и ме отвлече от конвенционално писане на просветителски теми по празници. И ми навлече по-сериозни размисли, преживявания, чувства, проблеми, дилеми.
Напоследък размишлявах върху въпроса за евтаназията. Никога не съм смятала, че ще дойде момент да съм на толкова крайна позиция за не-подкрепата й. Много се радвам, че поне при хората е забранена. Представям си колко щеше да е опасно, ако не беше така – един лекар казва всичко е безнадеждно, друг дава надежди, трети е в неутрална позиция. Кой може да знае къде е истината и да поеме вината?! Лекар, болен, роднини? Кой може да прозре в бъдещето, да се прави на Господ, да поеме тежката отговорност?! Да предопредели край на начало, което не е положил? Нима не е тъжно да се живее без вяра в Чудо или без искрица Надежда?
Моля се да не оставам никога без тях!
