You are currently browsing the category archive for the ‘Uncategorized’ category.
Уютът с равномерно тиктакане превзе тишината на стаята.
Белотата навън жадно глътна суетата на целия шум.
Топлината оранжева като тиква от печката тръгна и изгони студа.
Като питка с паричка търкулна се времето и събра всички редом на масата.
Затуптяха в очакване радостно прекадени с тамяна щастливи сърца
И разчупихме с детско вълнение по парче от късмета на бъдното -
Днес с един Младенец роди се отново света!
В момента съм:
Петимата тибетци и вярата в собственото си тяло, в Божественото начало, копнеж по Планините, тъга по близки на душата хора, заминали завинаги надалеч, майка на двама и дете-първокласник едновременно, любов към готвенето, приготвяне на любов, самолетчета, природа и пролет, много непрочетени книги, незаснети картини, ненаписан блог и компютри, красота в ежедневна среда, цветя.
Като едно шарено списание с омачкани корици и разностранно съдържание – уж модерно, малко лайфстайл (култура, физкултура, философия, изкуство; готварство, вътрешен дизайн, шев и кройка и мода), но и Жената днес от самото й начало. Разнообразие, многообразие, хаосово безобразие. Всичко е много разпиляно, несъбрано и крехко, ако духне вятър ще го отвее нанякъде. Като Филифионката, на която стихиите могат да разрушат малкия свят и къщата. И като дете, което може да направи море от едно синьо одеяло. И да започна с друго начало.
* В началото на миналия век поетите са пишели своето „програмно” стихотворение – поне критиците и учителите ни караха да мислим, че е така. Тъй като експериментите ми в поезията са още на училищния чин и трябва да завършат поне трети клас, то това е моето програмно стихотворение в проза.
Или иначе казано ще пиша за много неща, които изплуват в моя осъзнат личен свят.
